Наука и предприемачество в Европа
 
От средата на 90-те години на ХХ в. промените в областта на взаимодействието между наука и бизнес в Европа засилиха натиска и стимулите за комерсиализация на публично финансираните научни изследвания чрез насърчаване на т.нар. „академично предприемачество”, което по дефиниция се приема, че е иновативно и високотехнологично. В условията на световна финансова и икономическа криза тази тенденция се засилва, тъй като се приема като един от възможните варианти за повишаване на иновативността на националните икономики и следователно – на тяхната конкурентоспособност. По примера на Bayh-Dole Act в САЩ (виж.1) през последното десетилетие много западноевропейски страни приеха законодателни промени по отношение на патентната активност. Те гарантираха нови права на изпълнителите на публично финансирани научни изследвания – университети и научноизследователски институти, а в някои случаи – като в Швеция – дори на индивидуалните учени и изследователи. Законодателните промени позволиха на тези изпълнители да регистрират като собствени патенти резултатите от публично финансирани изследвания и да предоставят на частни фирми лицензии (виж.2).
 
В резултат на тези промени вниманието на всички заинтересувани страни се насочи предимно към процесите на създаване на т.нар. spin-off фирми – новосъздадени бизнес предприятия, основани с цел комерсиализиране на изследователските резултати. Основните положителни резултати от развитието на подобни предприятия са в четири насоки: силен ефект върху местното икономическо и технологично развитие; генериране на приходи за съответната научноизследователска институция; комерсиализиране, включително допълнително развитие на технологии, които иначе биха останали недоразвити; силна „обратна връзка” и подкрепа за изследвания и обучение в съответната научна институция.
 
Повечето публично финансирани изследователски организации в Европа функционират в среда, където високотехнологичното (академичното) предприемачество е сравнително ново и неразвито явление. В резултат процесите на генериране на spin-off фирми са изключително различни от протеклите в САЩ. Вместо да следват „бизнес натиска” на обкръжаващата ги иновативно-интензивна среда, както е в САЩ, в Европа публично финансираните изследователски организации са принудени да играят ключова роля при започването и „инкубирането” на нови бизнес начинания. В този случай вътрешната логика на технологичното развитие е водеща, а изследователските организации са призвани да подберат потенциалните печеливши технологии и съответно – възможните иновации. Тези характеристики на академичното предприемачество на Стария континент са сред основните, които водят до т.нар. европейски иновационен парадокс – ЕС има водеща роля в създаването на научно знание, но остава далеч след САЩ и Япония в способността да трансформира тези постижения в иновации, генериращи икономически просперитет. В България доминиращата роля на държавното финансиране на научноизследователските дейности и наложилата се структура на преобладаващи микропредприятия без иновационен потенциал определят водещата роля на научноизследователските организации при подбора и развитието на нови технологични иновации и съответно – на новосъздадени бизнес предприятия. В Европа националните иновационни системи традиционно предлагат много по-неблагоприятни условия за новосъздадени предприятия в сравнение със САЩ. Регулацията на интелектуалната собственост е слабо развита и публично финансираните изследователски организации трябва да преодолеят редица нормативни пречки, за да им бъде разрешено да създават нови бизнес предприятия (виж.3). Например почти до края на 90-те години в Германия съществуват забрани за инвестиции от страна на университетите в подобни бизнес начинания. Това е важно да се подчертае, за да се вземе под внимание фактът, че съществуващите и в България подобни забрани през 90-те години не са изключение. Може обаче да се твърди, че у нас тези нормативни бариери, от една страна, са действали в комбинация с други отрицателни макроикономически и политически фактори, а от друга, формалното им отпадане не става по силата на обрат в тази политика, който да е съпътстван от създаване на нормативни, финансови и организационни стимули за комерсиализиране на научните изследвания, както това става в развитите капиталистически икономики.
 

(1) Влязло в сила с решение на Конгреса на САЩ от 12.12.1980 г., постановлението носи имената на двамата конгресмени, които го внасят – Бърч Бай и Боб Доул (P.L. 96-517, Patent and Trademark Act Amendments of 1980, codified in 35 U.S. Code § 200-212, implemented by 37 Code of Federal Regulations 401). To създава унифицирана патентна политика за федералните агенции, финансиращи научноизследователската дейност, и позволява на малки бизнес предприятия, организации с нестопанска цел, университети и научноизследователски институции да запазят контрола върху интелектуалната си собственост, резултат от федерално финансирани дейности. Постановлението улеснява американските университети да лицензират и да комерсиализират своите изобретения (inventions), подпомагайки създаването на нови бизнес предприятия (spin-off firms), интересуващи се от лицензирането и по-нататъшното развитие на тези изобретения (Wright et al., 2007, p. 1).

(2) Wright et al., 2007.

(3) Wright, M., B. Clarysse, Ph. Mustar and A. Lockett. Academic Entrepreneurship in Europe. Edward Elgar Publishing, Massachusetts, 2007.