Българските инвестиции в чужбина – ранни сигнали за нововъзникващи български мултинационални компании

Дълго време в общественото съзнание битуваше схващането, че инвестициите в чужбина са всъщност „изнасяне на национален капитал”, „скриване на собственост” през офшорки или дело на „организираната престъпност” и „червените фараони”. В резултат висши представители на държавата отказват дори през последната година да подпомагат българските компании в експанзията им на чуждите пазари, ако не става дума за износ на продукция, произведена в България. Борислав Стефанов, председател на Агенцията за инвестиции например, смята, че „държавата трябва да подпомага само тези фирми, които искат да инвестират в България, а не да изнасят парите си навън”. За разлика от България повечето страни – и на запад (САЩ, Германия), и на изток (Китай), имат специални програми за подпомагане на инвестициите на техни фирми на чужди пазари, защото осъзнават, че чрез това реално подпомагат своите икономики. Вярно е, че особено в САЩ многото инвестиции в чужбина (предимно в Китай) доведоха и до затваряне на заводи в САЩ и загуба на работни места, но до този момент като че ли няма нито един пример на българска компания, която да е намалила националните си операции (заетост и оборот) заради инвестиции в чужбина. Няма и индикации това да се случи в скоро време. Може би единствено Саня не успя да стартира завода си в Бургас и изнесе производството на прежди във Виетнам. Чужди инвестиции на България е имало и преди 1990 г., но предимно в Африка, някои съвместни предприятия в СССР и „скритите” инвестиции в Западна Европа и Близкия изток, чрез които се е търгувало с ембаргови технологии.

Дълги години (поне 10-12) както икономистите, така и специалистите в БНБ и НСИ не отделяха особено внимание на българските инвестиции в чужбина и едва предприсъединителните процеси доведоха до въвеждане на задължение за деклариране за компаниите и до приемане на методика за изчисляване на изходящите инвестиции, съпоставима с другите страни – членки на ЕС от 2003 г. БНБ успя да направи оценки за някои показатели и за няколко години назад (публично повестените данни са до 1997 г., а за някои показатели – само до 2001 г.), но те трябва да се възприемат с голяма доза условност.Данните за инвестициите на българските предприятия са с отрицателен знак, а когато има връщане на инвестициите (например предприятието, направило инвестиция, я продава и връща парите в България) – със знак плюс. Тенденцията е към постоянно подобряване на международната инвестиционна позиция на България за последните 16 години. За този период през три години има нетно „връщане” на инвестиции – 1997, 2004 и 2009 г. През 1997 г. са „върнати” едва 1,5 млн. евро. През 2004 г. става дума за една голяма сделка през месец ноември в сектор „Транспорт, складиране и съобщения” в Холандия, докато през 2009 г. дестинацията, от която се връщат най-много инвестиции, е Италия, сектор „Преработваща промишленост”. И в двата случая сделките са за около 200 млн. евро. Вероятно българската компания, която изглежда най-мултинационална, е Софарма – както поради факта, че е мултинационална като собственост (макар и контролирана от български собственик), включително че се търгува на Варшавската и Софийската фондова борса, така и поради факта, че има изнесено производство в Украйна, Сърбия, а доскоро и в Русия, инвестиции в Беларус, САЩ, Великобритания, Полша и други страни, а продава по цял свят. Софарма осъществява сериозна научно-изследователска и развойна дейност, сътрудничество с Академията, публикации, патенти и редица иновации. Тя обаче има дългогодишна история и е приватизирана като вече утвърдила се на международните пазари и едва ли би вдъхнала увереност на начинаещи предприемачи или на представители на малкия и средния бизнес, че могат да последват успеха й.

Друг пример на мултинационална компания, при това също приватизирана, показва как един академичен предприемач (Мирослав Хинков), който в същото време е и сериен предприемач (виж.1), може съществено да преориентира производството на компанията oт калъпи, формуване на пластмаси и ултразвукова почистваща техника, насочено към вътрешния пазар, към производството на машини за ламинирани туби и опаковки и машини за автоматично пълнене на тези туби и опаковки на международния пазар. Това е мултинационалната компания Мехатроника – Габрово (виж.2). Компанията се утвърждава като ключов доставчик на цялостни производствени линии за Юниливър и е лидер на индийския пазар. Наскоро в рамките на стратегията на фирмата за растеж бяха продадени 49 % от нея на ключов конкурент от Швейцария, с който ще работят съвместно на пазари, които до този момент са били по-слаби за Мехатроника. Дали сделката е част от по-дълъг процес на сливане между двете компании, или не, все още е трудно да се каже, но със сигурност не става дума нито за портфейлна инвестиция, нито за първа стъпка към изкупуване на цялото предприятие, а за стратегическо партньорство. Дейността на Мехатроника е в тясна връзка със СТС Козметикс (снабдявайки я с оригинално производствено оборудване), която също се контролира от Мирослав Хинков и има за основен пазар Русия, включително изнесено производство. СТС има собствени марки в почти всички сегменти на козметиката и произвежда частни марки по поръчка на известни производители (отново следвайки модела на другите български мултинационални компании като Датекс например).

Освен приватизацията (на цели предприятия като Софарма, които са били достатъчно интернационализирани преди това, и на предприятия като Мехатроника, които впоследствие се преструктурират и реално стават големи международни играчи) основен източник на предприемачество, което формира възникващите мултинационални компании, са академичното предприемачество на прехода и новото предприемачество на млади хора, които пряко таргетират световния пазар (най-често чрез софтуерни решения, мобилни приложения и услуги). Сред новите компании, които са успели да се наложат сравнително бързо на световния пазар (притежаващи значим пазарен дял в света или имащи и инвестиции в чужбина освен продажби), могат да се посочат Хаос Груп (виж.3) и Телерик (софтуер), Уолтопия и Ава спорт (спортни продукти), Датекс (виж.4) (електроника), а в региона на Югоизточна Европа – К и К електроникс с бранда Техномаркет (търговия с бяла и черна техника) и Приста Ойл (акумулаторни батерии, производство на моторни и индустриални масла, дистрибуция). Много други фирми от почти всички сектори имат успешни единични задгранични инвестиции – от финанси (Еврохолд и ПИБ – на Балканите), през туризъм (Алебна – в Швейцария), бързо хранене (Хепи – в Испания) до софтуер (ТехноЛогика – на Балканите) и битова химия (Фикосота синтез – в Румъния и Украйна). Част от инвестициите и пазарното лидерство са твърде неочаквани – например Софтуер груп има инвестиция в Кения и продава успешно софтуер за комплексни финансови услуги (мобилно и онлайн банкиране) в Африка и Тихоокеанския регион. Уизком (по-късно преименувана на Сайънт и купена от VMWare) беше първата българска ИТ фирма, резултат на типично младежко технологично предприемачество, която изнесе производството във Виетнам.

По-малки компании, обикновено притежание на серийни предприемачи, също се опитват да се глобализират не само през продажби, но и чрез собствени инвестиции, стратегически партньорства (франчайзинг) извън страната или привличане на рисков капитал. Такива примери са Кабината (виж.5), MediaShare (виж.6), Extreme Broadband Services (start-up в Индия на основателите на Орбител Виктор Францес и Николай Горчилов), както и множество фирми на български емигрантски предприемачи като Imagine Computing в Лондон, които са в бизнеса със структурно окабеляване и имат обекти в цяла Европа и Африка.

Превръщането на една българска фирма в световен играч е резултат на много фактори, най-важните от които са:

  • избор на ниша, която има потенциал за огромен растеж (например спортният парашутизъм и спортното катерене) и има очаквани структурни изменения в бизнеса, включително за налагане на нови пазарни потребности;
  • разработване на собствена технология, която предоставя сравнително предимство (алгоритмите, използвани за рендеринг). Ниската цена на ресурса е важна по-скоро дотолкова, доколкото намалява риска при неуспешен проект, а не толкова, че представлява пазарно предимство при успешен продукт;
  • обвързване с партньор, който има шанс да бъде закупен от водеща технологична компания; влизане в „успешна” екосистема от партньори, която има капацитета да абсорбира върхови идеи;
  • необходими са допълнителна непазарна мотивация (хоби, интерес) и среда, която да доведе до амбиция, надминаваща най-доброто на пазара в момента и до желание да продължиш, дори когато възникват трудности.

Съвсем естествено е, че не всяка инвестиция в чужбина, отчетена от БНБ, трябва да се разглежда като сигнал за появата на нова мултинационална компания. Нещо повече, една част от инвестициите в чужбина реално са вътрешни инвестиции, защото се правят единствено заради данъчни съображения или някаква схема за прикриване на собствеността. Около една четвърт от българските инвестиции са в типични офшорни зони, а ако се вземат предвид и инвестициите в страни като Швейцария, Люксембург и Холандия и някои щати в САЩ (Делауер, Вермонт), при които няма реален бизнес на съответната територия, а са само финансовоинвестиционни инструменти или форма на прикриване на собствеността, около една трета от всички инвестиции може да се окаже не съвсем „реална”. Ако се проследят обратните инвестиции от тези страни в България, вероятно става дума за скрита собственост и отношения на български политици, престъпници и бизнесмени с лоша репутация. Въпреки това около 1 млрд. евро биха останали като сравнително реални инвестиции на българския бизнес в чужбина.

В регионалното разпределение на инвестициите естествено преобладава географската близост – на Югоизточна Европа (начело със Сърбия и Румъния) се падат 27 % от всички инвестиции, а на първо място е Италия с 12 % от всички инвестиции. Това е съвсем обяснимо, тъй като износът на България за Италия за периода 1995 – 2012 г. е най-висок спрямо всички страни и отново е 12 % от целия износ за периода. Износът за Югоизточна Европа пък е 34 %. Връзката инвестиции – търговия е съвсем естествена и е в подкрепа на тезата, че българските инвестиции в чужбина допринасят за растежа на брутния вътрешен продукт и развитието на страната, а не просто изнасят доход. Разбира се, все още както размерът на тези инвестиции, така и приносът им към брутния вътрешен продукт на страната са скромни в сравнение дори със страни като Унгария и Чехия, които са съпоставими с България, но е положителен ранен сигнал за тенденция, която трябва да бъде подкрепена от държавата чрез комплексни мерки.

Най-често се инвестира в дружества, които извършват търговия с изнесената от България продукция на съответната територия. Като правило дори при по-големите български инвеститори има съдружник, местен резидент (който би могъл да бъде и българин, който постоянно живее в съответната страна) или юридическо дружество, когато става дума и за съпътстващо производство или сервизна дейност. Секторът, който е привлякъл най-много български преки инвестиции за периода 2001 – 2012 г., е „Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги” (385 млн. евро). На второ място по привлечени инвестиции е сектор „Преработваща промишленост” (292 млн. евро). Следват „Транспорт, складиране и съобщения” (175 млн. евро), „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството” (157 млн. евро) и „Финансово посредничество” (133 млн. евро).

За съжаление в статистиката на БНБ има и сравнително висок процент некласифицирани инвестиции – 16 % от всички (за целия период 2001 – 2012 г.), което сериозно затруднява анализа. Наблюдава се и тревожна тенденция на засилване на този процент на годишна база. За 2010 г. той е бил 26 %, за 2011 г. се качва на 31 %, а през 2012 г. вече над половината от всички инвестиции (56 %) са некласифицирани (виж.7).

 

(1) Има инвестиции в селското стопанство – растениевъдство и животновъдство (износ на охлюви), козметика (включително и завод в Русия), авиация (летище, спортен клуб), електроника, туризъм и др. Инвестициите в повечето случаи са съвместни с още двама академични предприемачи (били са част от Техническия университет до 1989 г.) в рамките на СТС холдинг, в комбинация с тях като физически лица, поотделно или семейно. Иновациите в рамките на групата се защитават включително и чрез патенти (има два получени през 2010 г).

(2) http://www.kombis.net

(3) Носител на Наградата за иновативно предприятие на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” за 2012 г.

(4) Носител на Наградата за иновативно предприятие на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” за 2011 г.

(5) Кабината се позиционира в топ-20 на технологични новосъздадени компании от възникващите пазари през 2011 г., определени от програмата „Информация за развитие” на Световната банка, и получиха финансиране за интернационализация в Турция с амбиция за целия постсъветски пазар.

(6) Спин-оф компания на Бианор, фокусирана върху едноименния им продукт, пуснат през 2009 г. в Apple App Store и получил награда в конкурса за иновативно предприятие на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” през 2010 г. Новата компания е сред първите получатели на рисково финансиране от LAUNCHub в края на 2012 г.

(7) Според методиката за отчитане съществува доста дълъг период за отчитане и коригиране на данните, така че вероятно до края на 2012 г. ще могат да се класифицират поне някои от инвестициите през 2012 и 2011 г., но във всички случаи дори данните за 2010 г., за които са изтекли всички срокове за ревизия, са с доста висок процент некласифицирани инвестиции.