Клъстерни практики в България


Клъстерният подход в подкрепа на новационното развитие и конкурентоспособността на бизнеса и регионите
 

Икономистите и географите изследват пространствената концентрация на фирми повече от век. Възниква въпросът, защо именно сега клъстерите стават актуални, а клъстерният подход намира все по-голямо приложение в икономическите политики на правителствата.

Отговорът се съдържа в промяната на условията на средата и новите предизвикателства, пред които е изправен съвременният бизнес:
  • необходимост от географска съсредоточеност и концентрираност по отношение предлагането на комплекса от финансови, консултантски, правни и други услуги, предназначени за малките и средните предприятия;
  • бързо променящи се изисквания на пазара в съчетание с готовност за пренебрегване на потребителската лоялност, изискващи по-гъвкав и специализиран отговор на потребителските очаквания;
  • иновативна среда, в чиито рамки се наблюдава постоянно засилване на натиска върху фирмите за предоставяне на нови и усъвършенствани продукти и услуги;
  • клъстерите са носители на естествено заложени в тях предимства, свързани със синергията в резултат от общия достъп до ресурси или пазари;
  • клъстерно ориентираният подход за непряко въздействие върху бизнеса е резултат от осъзнаване на факта, че системните мерки, насочени към комплекс от фирми, концентрирани в определени пространствени граници, винаги носят по-голям ефект в сравнение с мерките, насочени към фирми, разглеждани като отделни обекти на държавно регулиране.

През последните няколко години политиката по изследване и насърчаване на клъстерните практики като подход за стимулиране на растежа, регионалната и националната конкурентоспособност е издигната в приоритет на европейско равнище (Виж 1.). Ключов форум за обсъждане на тези въпроси е Институтът за конкурентоспособност (The Competitiveness Institute – TCI (виж 2.)), неправителствена организация, основана през 1998 г. в Барселона, за обединяване и обмен на информация и водещи практики в областта на клъстерната политика и развитието на клъстерите. Основните цели на организацията включват:

  • насърчаване на конкурентоспособност, основана на клъстерите;
  • разработване на стратегии за развитие на клъстери;
  • изработване на комплекс от механизми за въздействие в процеса на създаване и експлоатиране на уникалните отличителни предимства на клъстерите;
  • повишаване професионализма на специалистите, ангажирани с разработването и провеждането на политики, ориентирани към клъстерите.

Клъстерите са важен фактор за повишаване конкурентоспособността на европейските икономики. Националните и регионалните икономически политики на стария континент все повече се ориентират към използване предимствата на клъстерния подход. Независимо от това съществуват

предизвикателства, чието преодоляване изисква по-активни действия:

  • Все още съществува сериозен недостиг на първични данни за създаването и функционирането на клъстерите в европейските страни, за влиянието на въздействащите им фактори на средата и за техния принос за повишаване конкурентоспособността и по-ефективното използване на иновационния потенциал на национално и общоевропейско равнище. Това прави невъзможно провеждането на сравнителни анализи и формирането на водещи клъстерни практики, които да станат обект на понататъшно разпространение.
  • Необходимо е прилаганите в различните европейски страни и региони клъстерни политики да станат по-последователни и взаимно по-съгласувани. Действително прилаганите механизми за въздействие трябва да вземат под внимание особеностите на всеки отделен клъстер и на средата, в която той се развива, но наред с това е важно и прилагането на единна политика, насочена към постигане на поставените на европейско равнище общи цели.
  • Наред с това клъстерите трябва да се разглеждат като елемент на общия дневен ред за по-висока конкурентоспособност на европейската икономика. Това налага по-голяма съгласуваност между провежданите клъстерни и регионални политики, тъй като фокусирането само върху едните или другите може да доведе до постигане единствено на половинчати резултати.
  • Не на последно място клъстерните политики трябва да се разглеждат като възможност за предефиниране на ролята и взаимодействието между публичния и частния сектор в рамките на осъществяваната икономическа политика. В условията на усложняваща се, динамична и силно агресивна среда инициативите за растеж и по-висока производителност от страна на държавата трябва да се подкрепят и да се хармонизират с усилията на бизнеса за налагане на глобалните пазари.

Теорията за клъстерите търпи развитие. Наблюдават се промени по отношение на основните акценти – първоначално във фокуса на вниманието попадат предприятията като основен градивен елемент на всеки клъстер. Следващите изследвания доказват, че, за да съществува клъстерът като такъв, е важно взаимодействието между различните участници. В този смисъл междуинституционалната координация и развитието на мрежи също трябва да се превърнат в основен обект на подкрепа.