Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници

Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност (ЕЕ) са в основата на Стратегията за устойчиво развитие на Европейския съюз (ЕС). Устойчивото развитие е фундаментална и всеобхватна цел на Съюза, насочена към непрекъснато подобряване на качеството на живот на настоящите и бъдещите поколения чрез ефективното използване на ресурси и на екологичния и социалния иновационен потенциал на икономиката.

Разработените във връзка с това стратегии, политически документи и инициативи, както и изграденият сложен законодателен апарат на европейско равнище неминуемо включват директиви за възобновяемата енергия и енергийната ефективност, цели и планове за действие, пакети като „Енергетика – климат” и др., които показват тясната връзка между двете понятия.

Въпреки усилията в тази посока повече от десетилетие след първата Стратегия за устойчиво развитие на ЕС и Директивите за насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от ВЕИ (2001/77/ ЕО), за енергийните услуги (93/76/ЕИО) и енергийната ефективност при сградите (2002/91/ЕО) резултатите от тези усилия в отделните страни членки значително се разминават с основните цели и визията на ЕС.

В България това разминаване е явно:

  • Неустойчив енергиен модел. Икономиката на България разчита предимно на изчерпаеми енергийни ресурси, а именно нефт, въглища, ядрено гориво и газ. С изключение на ядреното гориво цените на тези енергийни източници са се увеличили многократно – с 50 % за петрола, с 80 % за газа и с 30 % за въглищата от 2000-ната година насам, което реално означава 40 % скок в цените на енергията в Европа от 2000 г. насам. Нещо повече, очаква се цените на изчерпаемите енергийни източници да продължават да растат поради: 1) ограничения си характер на изчерпаеми ресурси с лимит на количествата, които могат да се добиват; 2) непрекъснатото и често нарастващо търсене на тези изчерпаеми ресурси; 3) тенденцията добивът на изчерпаеми енергийни източници да се пренася във все по-рискови зони и терени. Ето защо тенденцията към производство на енергия от ВЕИ в Европа не е случайна – цените на ВЕИ не се влияят до такава степен от световните цени на суровини, нито от въвеждането на такси за въглеродни емисии.
  • Пилеене на енергия. Огромните енергийни загуби в страната видимо не са намалели от 80-те години насам. Оттогава досега България следва един курс – опитва се да навакса изоставането си от Западна Европа чрез все повисоко потребление на евтина енергия. В резултат и днес за производството на единица продукция България изразходва много повече енергия от европейските си съседи, което нарежда българската икономика на първо място като най-енергийно интензивната в Европа. Въпреки данните за големи загуби при производството, преноса и потреблението на енергия мерките за намаляването им са изместени от мерки за увеличаване на предлагането чрез инвестиции в големи енергийни проекти.
  • Ненадеждност на доставките. Енергийните загуби при процеси като доставка и трансформация на енергия са значителни. Енергийната мрежа се нуждае от съществено обновление и инвестиции, тъй като в момента не може да отговори нито на разрастващата се урбанизация, нито на непрекъснато увеличаващото се количество енергия, произведена от ВЕИ. По този начин напредъкът на България в сферата на новите възобновяеми енергийни източници е възпрепятстван от липсата на последователни инвестиции и съществени подобрения в енергийната мрежа.
  • Енергийна зависимост. България разчита на внос за около 70 % от брутното си енергийно потребление, като почти всички доставки се извършват от една и съща държава вносител. Страната се захранва от един газопровод, една рафинерия и една атомна електроцентрала, които разчитат на ресурси от Русия. По отношение на газ, нефт, ядрена енергия и технологична инфраструктура зависимостта на България от Русия е почти 100 %. Тази висока ресурсна и технологична зависимост възпрепятства повишаването на енергийната сигурност на страната.
  • Технологична зависимост. Енергийният сектор в България се характеризира с нисък научен и технологичен потенциал, съсредоточен върху конвенционални енергийни източници като въглища и ядрена енергия. По отношение на конкурентоспособността настоящото развитие на технологичния потенциал на България предполага малка част от добавената стойност на енергийния сектор да остава в рамките на страната и националната икономика. Както публичните, така и частните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) за сектор „Енергетика” продължават да бъдат ниски в сравнение с инвестициите в други отрасли. Възвръщаемостта на инвестициите при внедряване на нови енергийни технологии е прекалено несигурна и неясна. Инвеститорите продължават да определят корупцията, тежката бюрокрация, липсата на прозрачност, лошата инфраструктура, честите промени в правната рамка и липсата на квалифициран персонал като основни пречки пред ефективния бизнес в България.

Следователно настоящият енергиен модел на България е нестабилен в дългосрочна перспектива както за промишления сектор, така и за домакинствата. Подобна система не може да подкрепи устойчив растеж. Налице е значителен потенциал за прилагане на мерки за енергийна ефективност и производство на енергия от ВЕИ, за да се подобри конкурентоспособността на страната и да се повишат заетостта и доходите в малките и средните предприятия (МСП). Същевременно пестенето на енергия означава оползотворяване на наличния енергиен потенциал без необходимост от допълнителни разходи.