На фокус: Взаимодействието между наука и бизнес е основен приоритет за страните от ЕС-27 по време на криза

В условията на бавно и продължително излизане от финансовата и икономическата криза от 2008 – 2009 г. (намаление от 0,4 % през 2012 г. на БВП в Еврозоната на годишна основа) инвестициите в наука, технологии и иновации са предизвикателство дори за големите икономики, което допълнително усложнява постигането на целта от 3 % разходи за НИРД като дял от БВП до 2020 г. средно за ЕС-27. Правителствата са изключително предпазливи при насочването на финансов ресурс в подкрепа на дългосрочни приоритети и предпочитат на първо място осигуряването на финансова стабилност при наложените изисквания за икономии. Този процес често е съпроводен от подценяване на негативите върху икономическия растеж в резултат от ограничените публични разходи или отказа от финансиране за създаването и разпространяването на технологично знание (виж.1).

 

През периода 2010 – 2012 г. увеличаването на публичните разходи за НИРД е факт за около 60 % от страните от ЕС-27. През 2011 г. средният интензитет на публичните разходи за НИРД е 0,76 % от БВП. Стойностите на показателя са над 1 % за страните – иновационни лидери, от класацията на Съюз за иновации (Дания, Финландия, Германия, Швеция). Най-голямо разсейване от средните стойности се наблюдава в рамките на групата на страните – иновационни последователи.

 

Макар и кратък, посткризисният период дава основание за някои обобщения:

  • въпреки че Финландия и САЩ намаляват финансирането в средносрочна перспектива, те запазват водещите си позиции по отношение на публичните разходи за НИРД;
  • страните от БРИК значително увеличават бюджетите си за НИРД, като Русия и Бразилия скъсяват дистанцията с ЕС-27 при публичното финансиране;
  • основен източник на публично финансиране за НИРД за голяма част от страните от ЕС-27 са средствата от европейските структурни фондове.

Независимо от влошената икономическа ситуация в групата на умерените иноватори, където попада и България (заедно с Литва, Латвия и Румъния), се наблюдава увеличаване на разходите за НИРД (изключение прави  Румъния), което в голямата си част се дължи на структурно финансиране – увеличение от 552 % на средствата с източник „Други страни" през 2010 спрямо 2009 г. за България например. Този тренд обаче се съчетава със значително намаляване на разходите на вътрешните агенти (държавен сектор, висши училища, бизнес, неправителствен сектор) за НИРД – отново на първо място е България с намаление от 83 %.

 
И през 2011 – 2012 г. приоритетите на европейската политика в областта на науката, технологиите и иновациите се запазват.
 

Публичното финансиране за НИРД се разпределя за:

  • НИРД в университетите – около 35 %;
  • НИРД в публично финансираните изследователски звена – около 13,5 %;
  • изследователска инфраструктура – около 9,5 %;
  • взаимодействие в областта на НИРД – около 8,8 %; и
  • НИРД в бизнеса – около 7,5 %.

Ако посочените данни се преизчислят според големината на държавите в ЕС-27 (например броят на университетите в Германия или Англия многократно превишава броя в други по-малки европейски страни), става ясно, че приоритет в разходването на публични средства за НИРД имат различните форми на сътрудничество с около 28 % от целия финансов ресурс. На следващо място са НИРД в университетите с едва 11 % дял от публичното финансиране.

 

В рамките на публичната подкрепа за създаване на среда, благоприятстваща иновационната активност на фирмите, приоритетни за европейските икономики са:

  • насърчаване на предприемачеството и новосъздадените фирми, включително инкубирането;
  • комерсиализация на нови идеи, в т.ч. закрила на интелектуална собственост;
  • коопериране и създаване на клъстери.

Насърчаването на различните форми на сътрудничество между наука и бизнес, включително с чуждестранни партньори, се определя като предпоставка за увеличаване и ефективно използване на иновационния потенциал и фактор за икономически растеж, поради което е сред приоритетните направления на публична подкрепа. В България разбирането за значението на тези фактори за постигането на иновационен растеж все още предстои да стане факт.

 

(1) Funding Research and Innovation in the EU and Beyond: Trends During 2010 – 2012, Produced under the Specific Contract for the Integration of the INNO Policy TrendChart with ERAWATCH (2011 – 2012), December 2012.