Научни инструменти

Напредъкът на науката като цяло и конкурентната позиция на дадена държава в частност зависят от състоянието на съществуващата научна база и от достъпа до научна апаратура, която да е достатъчно технически напреднала, така че да позволи на учените да осъществяват научна дейност и изследователска работа на световно равнище. Ефективното използване на научното оборудване изисква то да бъде част от институционалната рамка, която позволява на изследователите да се възползват пълноценно от него.

Съществуват някои ясно изразени тенденции по отношение на изграждането, търсенето и производителността на научното оборудване. От една страна, технологичният напредък тласка създаването на по-мащабни инфраструктури, повишава качеството на извършваната изследователска дейност и достъпа до получените резултати. От друга страна, научният прогрес налага все по-високи стандарти на работа. Налице е процес на увеличаване на инвестициите в научна база, съпроводен от намаляване и споделяне на оперативните разходи за работа с научна апаратура в резултат от внедряване на технологични иновации и използване на разпределен достъп практически от всяка точка на света. Интензивността на инвестициите за наука нарастват и поради разширяване на потребностите от съвременно научно оборудване от страна на все по-голям брой научни области, каквито са например науките за живота.

По такъв начин научната база се превръща в сериозно предизвикателство за националните научни политики на редица държави. Нараства необходимостта от научно обслужване и предлагане на практически ориентирани технологични решения с цел адресиране на нарастващите по сложност и сериозност проблеми на съвременното общество, при това в условията на повишени изисквания за ефективност и целесъобразност. Защо изследователското оборудване трябва да бъде обект на изследване на европейско равнище?

Първо, целите на рамковите програми не могат да бъдат постигнати, ако участващите изследователски екипи не са достатъчно добре оборудвани. Лошата инфраструктура е пречка за възвръщане на пълната стойност на инвестициите в научни изследвания. Съществуват различия в осигуряването и състоянието на научното оборудване между и в рамките на европейските страни. Като подходи за справяне с подобна фрагментация и дисбалансираност могат да се използват инициативите за изграждане на „мрежи за високи постижения” и „центрове за върхови постижения”.

Второ, успехът при изграждането на общо Европейско изследователско пространство до голяма степен зависи и от изпълнението на целите на Европейската пътна карта за изследователските инфраструктури, ориентирани към тяхното разширяване и диверсифициране. Обикновено, когато се говори за изследователски инфраструктури, вниманието се съсредоточава върху голямомащабни проекти, насочени към провеждането на фундаментални научни изследвания. Трябва да се подчертае, че не по-малко е значението на научното оборудване от средно и ниско равнище, както и неговото споделяне в рамките на междуинституционални и международни научни мрежи, в т.ч. и на виртуална основа. Подобно разбиране може да се постигне единствено чрез координирани действия на европейско равнище.

На трето място, до голяма степен пазарът на научно оборудване е международен. Но въпреки това съществуват национални особености и специфики по отношение на изследователските екипи и научните области, които налагат концептуализиране на решенията за разработването и използването на научно оборудване, включително чрез създаване на изчерпателни бази данни, прилагане на бенчмаркинг анализи, извеждане на добри практики с цел пълноценното използване на изследователската инфраструктура, с която европейската научна общност разполага. В много случаи и от гледна точка на отделния учен проблем е не толкова закупуването на научна апаратура, колкото достъпът до нея. С други думи, налице е проблем с т.нар. „капсуловане”, което е пречка за постигане на синергичен ефект от вложените инвестиции.

Изследването на състоянието на научната база в рамките на Европейския съюз среща редица сериозни методологични, концептуални и практически предизвикателства. Приложим е подход, при който се съчетават предимствата от анализа на казуси и проучване сред научната общност, проведени в контекста на общата европейска и националните политики за развитие на научноизследователска инфраструктура. Резултатите от прилагането на подобен подход могат да се допълнят със сравнителен анализ на използвани в практиката финансови схеми и инструменти, както и с наложени модели за тяхното управление и мониторинг. Някои ключови фактори, които са в полезрението на анализа, могат да включват:

  • стойност на разполагаемото научно оборудване на един изследовател по предметни области;
  • дял на оборудването на върхово световно равнище и със средни за научната област технически показатели;
  • структура на източниците на инвестиране в ново научно оборудване и финансовите ресурси за неговата оперативна поддръжка;
  • дял на изследователските екипи и институти, заети във важни области на научните изследвания, които не могат да функционират пълноценно поради недостиг на съвременно научно оборудване;
  • научни области с най-критична нужда от осигуряване на научна база;
  • категории оборудване, което е най-търсено от научната общност в съответната област.

Вземането на решения за осигуряването на съвременна научна база и достъп до нея трябва да се съсредоточи не толкова върху закупуването на научна апаратура „на парче”, съобразена с краткосрочни потребности на отделни изследователски екипи. Този процес трябва да отчита комплексните потребности на стратегическото развитие на критично важни научни направления, при това в контекста на общата европейска политика за научно, технологично и иновационно развитие и съвременната европейска карта на научноизследователските инфраструктури.