Технологичен трансфер и разпространяване на знание

Успешният бизнес в условията на нестабилна и непредвидима среда изисква поддържането на интензивни взаимодействия с много партньори и контрагенти. Стремителното развитие на съвременните технологии и превръщането на формалното и неформалното знание в основен фактор за конкурентоспособност налагат нови правила на взаимодействие в рамките на иновационните и индустриалните мрежи – използване на цялото многообразие от канали за обмен на информация, бързина за вземане на управленски решения, разширяване обхвата на контактните групи.

Поддържането на иновационен потенциал на високотехнологично равнище, формирането на бързообновяващ се продуктов портфейл и устойчивото присъствие на глобалните пазари в много голяма степен зависят от способността на бизнеса да:

  • поддържа вътрешнофирмена компетентност във връзка с промените на конкурентната среда, възможностите и потенциала на разнообразните канали и форми за технологичен трансфер с цел тяхното комплексно използване и извличане на синергичен ефект;
  • създава вътрешна нагласа и възприемчивост към знание, придобито извън фирмата;
  • създава отворени контакти и взаимодействие в рамките на националната и международните иновационни мрежи не само по технологичната верига, но и с конкурентни структури, университетски и изследователски организации и посреднически звена.

В България малко над 91 % от стопанските субекти отговарят на определението за микропредприятия (с ръст от 15 % за втора поредна година) (виж.1). Други 8,6 % са представители на групата на малките и средните предприятия. При наличието на подобни характеристики на бизнес формированията, които влизат в рамките на националната иновационна система като основен участник и посредник между новото технологично знание и пазара, е задължително усилията да бъдат насочени към насърчаване на трансфера на технологии и създаването на национална рамка, подкрепяща изграждането на мрежи и тясното взаимодействие между участниците в иновационния процес.

Предприятията в страната все още нямат традиции за участие в съвместна, в т.ч. и иновационна, дейност и разчитат главно на собствените си ограничени възможности при осъществяването на проекти за обновяване на производствените процеси и продуктовия портфейл. Фирмите, които участват като активни партньори в иновационни мрежи, не използват пълноценно техния потенциал. Поддържаните контакти са главно в рамките на отрасловата верига на стойността с преките контрагенти (клиенти, доставчици) и финансиращите организации.

Приоритет имат местните пред чуждестранните партньори. За качеството на иновационните мрежи (там, където са създадени) свидетелстват показатели като малък брой участници, нисък интензитет на взаимодействието,  спорадичност на осъществяваните контакти.

Липсата на системна институционализирана обвързаност между звената, създаващи ново знание, от една страна (университети, изследователски институти и центрове), и бизнеса, от друга, не позволява да се говори за наличието на цялостна верига „наука – бизнес – практика”. От осъществените форми на технологичен трансфер обяснимо с най-голям дял (както на вътрешния, така и на международните пазари) са тези, свързани с по-ниски нива на технологична промяна – техническа документация, лицензии, образци и модели.

Европейската практика е изключително богата на успешни модели за осъществяване на вътрешносистемно и междусистемно взаимодействие. Предвид на обявените приоритети за развитие на националната иновационна система с най-голям очакван ефект могат да се инвестират усилия за:

Насърчаване на междуфирменото взаимодействие.

Формите за реализация на този тип взаимодействие са изключително разнообразни и зависят от установените корпоративни практики. Най-популярни при съвременните условия са научно-техническите алианси (устойчиво обединение между фирми за съвместно финансиране на изследователска дейност и с възможно участие на университети и самостоятелни лаборатории), консорциумите (доброволно обединение между самостоятелни организации с цел осъществяване на определен проект, след което съществуването на консорциума се преустановява) и съвместните предприятия.

Процесите на глобализация, появата на нови бързоразвиващи се икономически центрове и агресивната конкуренция повлияха върху нарасналия брой сделки за сливане и придобиване, особено подходящи полета за които се оказаха секторите телекомуникации, компютри, финанси, фармацевтика. Българският пазар също е обект на преразпределение в тези области.

Интензифициране на взаимодействието между университетски звена и бизнес.

Благодарение на функциите си да провеждат фундаментални научни изследвания и да подготвят висококвалифицирани специалисти университетите представляват изключително важен елемент на иновационните системи. Тяхната значимост за ефективното функциониране на националната иновационна система нараства под влияние на редица фактори: изразен мултидисциплинарен характер на учебната и изследователската работа; избледняваща граница между чисто научни и чисто приложни изследвания; нарастващи изисквания по отношение качеството на подготвяния човешки ресурс и неговата способност да възприема ново знание и да се адаптира към променящата се среда. В отговор на тези предизвикателства университетите се насочват към все по-близък контакт с бизнеса като възможност за споделяне на риска в изследователската дейност, оптимално използване на наличния потенциал (лабораторна база, персонал) и създаване на възможности за бъдещо конкурентоспособно развитие (както институционално, така и в частност по отношение развитието на преподавателския и студентския състав).

Независимо под каква форма се осъществява това взаимодействие то може да се превърне както в сериозен източник на идеи и проектни разработки за предприятията (които самостоятелно Технологичен трансфер и разпространяване на знание не разполагат с необходимия квалифициран персонал и звена за осъществяване на структурирана научноизследователска и развойна дейност), така и в допълнителен източник за финансиране на изтънелите университетски бюджети. Възможността за апробиране на създадени теоретични разработки и равноправното участие в международни изследователски проекти от страна на български учени и научни колективи също са ефекти, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Развитие на посредническа инфраструктура.

Динамиката на средата, натрупването и усложняването на технологичното знание стимулират създаването на посреднически организации с разнообразни функции и обхват на действие. Иновационната среда става все по-пъстра. Концентрирането на определен информационен, финансов и човешки ресурс, специализиран в изпълнението на специфични функции в рамките на иновационните мрежи, дава възможност за тяхното използване  при минимални единични разходи от страна на организирания потребител (иновираща фирма) или отделния изобретател.

Постигането на по-високо ниво на вътрешносистемна специализация намира проява в повишаване на качеството на  крайния продукт и по-висока добавена стойност за системата като цяло.

Mаксимално използване на потенциала на публично-частните партньорства.

Съвместният изследователски център на Европейската комисия – управление на интелектуалната собственост и технологичен трансфер Съвместният изследователски център (СИЦ) (виж.2) е научно-техническото звено на Европейската комисия. На базата на научен опит и техническо ноу-хау то предоставя консултантски услуги и подкрепа за широк спектър общоевропейски политики. Ключови сфери са околната среда и климатът, енергията, транспортът, земеделието, здравеопазването, информатиката и сигурността. В рамките на СИЦ съществуват седем научни института, оборудвани с множество лаборатории и уникални изследователски съоръжения. На базата на голям брой споразумения за сътрудничество достъп до тези съоръжения имат редица учени от партньорски организации. СИЦ работи с около 1000 партньори, повечето от които в границите на ЕС. Партньорствата приемат най-различна форма – съвместни изследователски проекти, създаване на мрежи от национални лаборатории и агенции, семинари  и обучения, обмен на учени и знание (виж.3).

Европейски инициативи в подкрепа на трансфера на знание и технологии Едно от основните направления в СИЦ е именно управлението на интелектуалната собственост и технологичния трансфер. Тъй като центърът създава и управлява повечето интелектуални права на Комисията, през годините той натрупа опит в идентифицирането, защитата и управлението на активи, свързани с интелектуалната собственост. Това с особена сила се отнася за технологичните открития и техния трансфер с цел максимизиране на тяхната полза.

На базата на този опит експертите от СИЦ участват активно в процеса на разработване на политики, свързани с интелектуалната собственост, технологичния трансфер и предприемачеството.

Технологичен трансфер.

В процеса на изпълнение на мисията си СИЦ създава редица технологични активи. Открития като дадени технологични и софтуерни разработки или бази данни се докладват на Офиса за технологичен трансфер на СИЦ. Там се прави оценка дали природата на тези открития позволява правна защита и дали те имат достатъчен пазарен потенциал. Всички придобити интелектуални права принадлежат на ЕС.

Лицензионната стратегия на СИЦ не е основана на търсене на най-голяма възвръщаемост на инвестициите, а по-скоро е насочена към максимизиране на ефекта от изследователските резултати. Когато това може да се постигне с широко разпространение, тогава СИЦ може да реши да предостави неизключителни лицензии на широк кръг партньори. Ако оптималният път към Осъществяват се със съвместното участие на публично спонсорирания изследователски сектор в лицето на държавните университети и изследователски звена, от една страна, и частния бизнес, от друга. Възможностите и качеството на инфраструктурата от публични организации имат изключително значение за иновационното развитие на фирмите, когато става дума за достъп до ново технологично знание, осигуряване на финансова подкрепа или като пазар за нови приложни разработки или нетехнологични иновации.

Ускоряване процесите на иновационно клъстеризиране.

Независимо от стремежа на редица държави през последните години да изграждат национални иновационни системи и да реализират национални стратегически и програмни документи за развитие на иновационния потенциал, става ясно, че именно на регионално равнище могат да се усетят спецификата и особеностите на отделните териториални общности, които често се отклоняват значително от представяните на макроравнище  осреднени стойности по основните икономически показатели. В този смисъл иновационните клъстери решават  няколко проблема: изразяват състоянието на регионалната икономика и спецификата на нейния иновационен потенциал; позволяват осъществяването на насочено въздействие върху онези фактори, които са от критично значение за конкретния регион; подпомагат преодоляването на междурегионалното разминаване по показателите за състояние и динамика въз основа на уникални за всеки регион конкурентни предимства.

 

(1) Иновации.бг, ИКТ и иновационно търсене, Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2012.

(2) http://ec.europa.eu/dgs/jrc/index.cfm?id=1370

(3) http://ec.europa.eu/dgs/jrc/index.cfm?id=1790&lang=en